Evelina Miteva, conosciuta in Bulgaria come mente critica e specialista di filosofia medievale, rappresenta per me un’amica perspicace e una donna meravigliosa, una poeta lirica e un’autrice audace. È una migrante tra diverse culture e lingue, avendo imparato il bulgaro come madrelingua, poi latino, greco antico, inglese, italiano, tedesco; sempre benvenuta e sempre un po’ straniera; una ricercatrice con un’impressionante lista di pubblicazioni, che scrive quello che è solito chiamare letteratura la sera, quando i suoi figli dormono.
Presentiamo in questa rubrica un racconto dal suo primo libro di brevi racconti (per ragazze non troppo amichevoli), quale è in corso di pubblicazione in bulgaro dalla casa editrice “Scalino”. Un libro nel quale i protagonisti ricordano un po’ la sua autrice: senza una una terra alla quale appartenere, non hanno latro che se stessi, e la propria famiglia – se ce l’hanno del tutto.
Евелина Митева, позната като критичен ум в България и познавач на средновековната философия на европейската философска сцена, за мен е проницателна приятелка и възхителна жена, лирична поетеса и смела писателка. Мигрант между културите и няколко езика, които ще изредя тук в реда на усвояването им: български, латински, старогръцки, английски, италиански, немски; навсякъде добре приета и донякъде чужденка; изследовател с впечатляващ списък философски публикации, която пише онова, което се нарича художествана литература вечер, когато децата ѝ заспят.
Тук представяме един разказ от дебютната ѝ книга с кратки разкази (за недружелюбни момичета), която подготвяме на български. Книга, в която героините малко напомнят за нея: без лесно установима родина; нямат друго освен собствените си мисли и семейството си, ако изобщо го имат.
