Mattinate tristi,
sere solitarie,
giorni senza respiro
e strane notti…
Ingoio lagrime,
corro tra le giornate
e se io ci sono ancora –
ti voglio sempre con me.
Vivo stelle,
sogno lune.
Rendo docile la rabbia –
ancora congelata.
Per i giorni a venire
sussurro
parole di preghiere
per le figlie nostre
di notte.
Traduzione di Emilia Mirazchiyska
Testo originale:
*
Тъжни сутрини,
самотни вечери,
задъхани дни,
и странни нощи…
Преглъщам сълзи,
притичвам през дни
и щом мен ме има –
искам те още.
Живея звезди,
сънувам луни.
Смирявам гнева –
замръзнала още.
Пред идните дни
молитвени думи
за децата ни
шептя нощем.
