Tutto ciò che ho scritto
ha un suo indirizzo
nello spaziotempo.
Non una sola parola è inventata,
non un solo suono.
Se un giorno uno Schliemann
frugasse nella polvere dei secoli,
l’inaccessibile Troia
riemergerebbe
così come era
nella realtà –
con Еcuba
reclusa in cucina,
Priamo curvo al computer,
Paride che gozzoviglia in discoteca
e Ettore
arruolato come soldato
(inutilmente, ovvio:
come potrebbe fronteggiare Achille?).
E su tutte le reti televisive –
la testa parlante di Cassandra,
nefasta, con la bava alla bocca.
Nessuno ascolta,
tutti fanno zapping,
rifuggono la sua faccia.
La gente ormai non crede
ai politologi.
E comunque, gli Achei senz’altro
chi li aveva mai visti e sentiti?
Semplice mitologia!
La vita ribolle sotto l’epos
come un fiume sotto il ghiaccio.
Dopo l’incanto del ghiaccio, al disgelo verrà
la primavera.
Ma gli occhi di Schliemann
sono vetro.
Traduzione di Francesco Tomada
Testo originale:
Алекасандър Шурбанов – В ОЧАКВАНЕ НА ШЛИМАН
Всичко, което съм писал,
има адрес
във времепространството.
Не към съчинил нито дума,
нито звук.
Ако някой ден един Шлиман
разрови прахта на епохите,
непристъпната Троя,
такава каквато беше за мен,
ще се покаже отдолу –
действителна.
С Хекуба,
затворена в кухнята,
Приам над компютъра,
Парис из дискотеките
и Хектор,
отбиващ редовната служба –
напразно
(нима ще се мери с Ахил?).
А по всички канали –
Касандра,
зловещо запенена.
Никой не слуша.
Прещракват програмите –
бягат от нейния образ.
Хората вече не вярват
на политолози.
Ахейците и без това –
кой ги е виждал и чувал?
Митологема!
Животът бълбука под епоса –
като река под леда.
След студа идва пролет,
топене.
Но очите на Шлиман
са стъклени.
